Уморени, очите ми спряха в ъгъла,
дори паяжината бе на две разделена.
Вечерта досега не беше ме лъгала,
щом обещаваше да е споделена.
Може би беше видяла усмивка,
между бръчки, дълбани от живота с години.
И решила да си вземе от мен почивка,
да се радва на нощните звездни картини.
А аз я чаках да ме прегърне,
да ме стопли, дори с вечерния хлад.
Не тъгувам, защото знам ще се върне,
и пак споделен ще е този мой свят. ...