Звезди копнежни небосвода озаряват
и тихичко и кротко листата шумолят.
Светулки късни в бледа светлина догарят,
а птици нощни във въздуха кръжат.
Отново чакам, поседнал на тревата,
да зърна твоята пълнолунна красота
и да усетя уханието ти като летен вятър
и нежните ти устни като капчици роса.
А ти прииждаш леко като вълна океанска,
родена в бриз лазурен от водна тишина.
Очите ми са мътни като след нощ пиянска,
но са пияни от твоята приказна душа.
Присядаш нежно, близо си до мене
и зазвучава леко чуруликащият глас.
Ах, сякаш славей гали струни подредени
с перце върху цигулка крехка от елмаз…
Потъвам бавно в твоите обятия топли,
в прегръдка бездиханна в полунощ…
А щурците тананикат любовни вопли -
като нас и те са се отдали на разкош…
Ех, не искам тази приказка да свършва,
а да усещам топлината на нежната ти длан,
която с моята във клетва да обвържем
в новата ни приказка, ах, тъй желана…
След целувка топла ти леко си отиваш
и чувам босите ти стъпки по пръстта…
…а луната като граал в нощта излива
върху мене - последни капки от страстта!
Ще те чакам утре, моя малка Дулсинея,
до жълтото глухарче разцъфнало в пожар!
Копнея, когато устните отново ще се слеят
под звездния небесен, светлинен фар…
И тази нощ аз нека бъда в твоите мисли,
приюти ме, моля те, дори в едничък сън!
Целуни ме, твой съм във мечтите чисти…!
Лунице моя, недей оставя ме навън.
Звезди догарящи небосвода озаряват,
а тихичко и кротко листата вече спят.
За тази топла нощ споменът остава
сред тревите, които нежно шумолят…
© Христо Стоянов All rights reserved.