Очи. Ням филм.
А толкова неща дочух...
Ръка свенливо аз протегнах,
с усмивка поздравих
и в твоя свят се потопих.
Прегръдка. Страст.
Усещам тялото си младо
и съм способна да летя.
О, Господи, каква наслада.
Пак жива съм, благодаря.
Целувка. Нежност.
Къде ли бил си досега?
Ще имаме ли време
да си омръзнем в любовта?
Да се наситят тез тела?
Копнеж, Страх.
Аз дала съм ти свободата,
поискаш ли, ще тръгнеш си сега.
А как, как искам тишината -
"Не си отивай" - с вик да разруша.
Музика. Танц.
Така започнахме, нали?
И дните хукнаха в галоп.
Ще имаме ли в тях от всичко?
Ще се побъркаме ли от любов?
Лула. Ухание.
Усещам аромата на тютюна,
а мислите ми пак пътуват...
И няма връщане обратно, зная.
Докоснеш ли веднъж - БЕЗКРАЯ.
............................................................
Ти облада ме във безкрая
и там останахме, нали?
И знаем, че начало е, не краят
и нищо няма да ни раздели.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Поздрави!