Защо тъй все лице зад маската на фалша криеш?
На въпроса „Как си?“, отговаряш винаги с „Добре!“
Сигурна съм, зад екрана сълзите си тайно триеш,
но ела и сподели ми, да криеш – за мен е демоде..
Сподели ми болката, която нощем все те задушава,
позволи да отнема товара от плещите ти, че тежко е.
Кое рани те тъй дълбоко и нощем сънят ти нарушава?
Знам, в сърцето ти запечатано е нечие любимо име..
Не събирай всичко в себе си, тук съм да ми споделиш,
тъй събираш ли, събираш, а после всичко се излива..
Повярвай, нещата не се подреждат, когато си мълчиш,
ето ме, и аз мълчах си, а сега гневът ти ме залива..