tsveti4ka (Цвет)
198 271
Sep 21, 2011, 1:11 PM

Споделиш ги... и стават на лед 

  Poetry
478 0 2

Така ме е страх да те опиша.

Ще станеш поредно несбъдване.

Насън интровертно усмихвам се,

ръмя причудливо отсъствие.

Така ме е страх да те опиша.

Върху лист тишина изпомачкана.

Излюзорни мечти силно стискам.

Стоейки сама във очакване.

Нали не си толкова истински?

Но растеш в мойте празност и рани.

Колко чудно. Че и неискайки,

пак прилягаш добре на света ми.

Аз съм сенчесто бледа невинност

и съм тук, а ти не ме довиждаш.

През издрана с нокти импресивност.

Икономично незаобикващ.

Страх ме е, няма да те опиша!

С нито буква, ни ред, ни куплет.

Думи явно във въздух не дишат...

(Споделиш ги и стават на лед.)

© Цвет All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??