Споходи ме веднъж внезапно муза...

Jun 30, 2010, 11:30 AM

Poetry » Phylosophy

691 0 5

Споходи ме веднъж внезапно муза...

Целуна ме, а после пак изчезна...

Опипах аз целунатата буза...

Запитах се – какво ли ще излезе...?

Не се надявах пак да се завърне.

Но стиховете бавно се редяха

и ето - тя дойде и се загърна

във тях... и миговете спряха...

Невярващ, чаках да ми проговори...

Усмихната - тя само ме погледна

със затаена във очи умора

като за сбогом, като за последно...

Но се излъгах - ето, че накрая

си тръгна с моя стих ... не се завърна...

На хората, които го желаят,

да го даде... и той да ги обгърне...

29 юни 2010

Please sign in with your account so you can comment and vote.

laramaylin (Нина Чилиянска)

2010-08-10T13:24:45+03:00

Напомня ми с нещо на Висоцки "Посещение на музата" Хареса ми!
charodeika (Неделина Кабаиванова)

2010-07-28T15:49:19+03:00

Мен също !
джуди (Гинка Любенова Косева)

2010-07-11T14:18:02+03:00

Имен ме посещава.
Благодаря ти!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2010-06-30T14:14:38+03:00

Аз се чудя от къде се взе тая Муза, а то ти си я изпратил!Благодаря!
Хареса ми!
petinka67 (Петя Кръстева)

2010-06-30T12:24:15+03:00

С щемпел "Получен"!
И много харесан!