Споходи ме веднъж внезапно муза...
Целуна ме, а после пак изчезна...
Опипах аз целунатата буза...
Запитах се – какво ли ще излезе...?
Не се надявах пак да се завърне.
Но стиховете бавно се редяха
и ето - тя дойде и се загърна
във тях... и миговете спряха...
Невярващ, чаках да ми проговори...
Усмихната - тя само ме погледна
със затаена във очи умора
като за сбогом, като за последно... ...