Спокойно-безпокойство
Заспива бавно планината,
спокойна е, сякаш всичко е наред,
зад нея се смени Слънцето с Луната,
но тази нощ ще съм без теб...
Така обичайно греят звездите,
сякаш заедно с теб ще ги броим,
а сълзите едва се спират в очите,
че сега не си до мене ти...
Така спокойно лампите загасват
на съседните къщи една по една,
сякаш рязко са престанали да вярват ...