Feb 9, 2007, 4:34 PM

Спомен 

  Poetry
774 0 2

Ден след ден времето минава,

но споменът за теб остава.

Ти не си до мен в нощта,

а спътница е моята сълза.

Сълза, събрала в себе си

толкова тъга и горчивина,

колкото боли от любовта.

Мъката по неизживяните мечти

тихо някъде в мен се скри...

Когато си легна вечер и затворя очи,

винаги в сънищата се появяваш ти

такава, каквато беше преди

и ми даваш надежда, която крепи,

че може би някой ден ще сме пак заедно,

завинаги влюбени – аз и ти...

© Емил Томов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??