Aug 1, 2008, 12:20 AM

Спомен 

  Poetry
775 0 2
Ще се завръщам аз в съня ти
и ще играя на любов...
Ще разбърквам и ума ти -
ще пазиш спомена за мен до гроб...

Помня аз какво ми причини
и повярвай - ще ти отмъстя...
макар жестоко да звучи,
това е твоята съдба.

Ще помниш всеки миг с мен,
ще искаш да ме върнеш...
Ще молиш всеки Божи ден
на входа да ме зърнеш...

Но сам със спомена ще лягаш,
в самота и мъка ще се давиш,
даваш, каквото получаваш...
сам си, каквото и да правиш...

Ще те боли и очите ти ще плачат,
че не можеш пак да си с мен...
такива като тебе не обичат...
но ще намразваш липсата ми всеки ден...

© Мирена Филипова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??