В една софийска лятна вечер, закъсняла,
забързана, пресякох жълтия площад.
Замислих се, че още малко време ми остава
и скоро ще напусна този град.
Една ръка в миг сграбчи ми сърцето,
оставяйки след себе си следа от лед.
Поех дълбоко въздух и усетих -
не мога да живея аз без теб.
И точно днес аз исках твойта сила,
в поток от хора търсих твоите очи,
но само Витоша, снага зад облаците скрила,
замислено ме гледа и мълчи. ...