Открих те в стъпките ти по брега,
преди с вълните да се слеят,
по дирята, оставена във самота,
преди и слънцето да я огрее.
Вървяла бе и спирала за миг,
за да останеш с болката сама...
Във вятъра стаен бе твоят вик,
ухаеше на тъжна самота.
Зората сънено надникна -
далече хоризонтът бе мъглив,
полека вятърът притихна
и той самотен, срамежлив... ...