Ако загубиш някого, който много си ценил, трябва ли непременно да съжаляваш и да страдаш? Много по-лесно би било да продължиш напред, благодарен, че си го познавал...

Не просто целувка, а полет -

дъхът ми във теб се изгубваше.

Не просто прегръдка - във нея се молех,

ти храм от ръце ми съграждаше.

Разтапях се на тялото ти в топлината,

разбирайки, че винаги това съм искала;

последвах те отвъд представата на сетивата си...

Не беше ли безкрайно хубаво, за да е истина?

Не ме поглеждай повече - дори да ме погубиш,

в морето на очите ти да се удавя,

макар и толкова далечна, бездиханна, губеща,

не ще успея и отвъд живота си да те забравя.