Все още помня твоя нежен глас,
как ласкаво отекваше в душата
и стопляше ме в студ и зимен мраз,
и сваляше товара от сърцата.
Но ето, днес си само спомен вече
и мислите си как да подредя.
Духът ми лута се бездомен надалече,
а аз отново в самота седя.
Седя обгърнат в трепет и тревога,
вина обгръща моето сърце,
но да забравя твоя лик не мога,
копнея все за нежните ръце. ...