Nov 4, 2008, 11:37 AM

Спомен 

  Poetry » Love
595 0 0

Погледнах снимката ти уж случайно

и тъжен спомен в мене долетя,

видях, че сме били ние заедно,

видях нашата несбъдната мечта.

 

Кой да знае, че след ден, че след два или три,

че след тази снимка ще е късно за мечти,

всичко ще е минало за нас

и ще се лутам изгубена аз.

 

Ще търся отговори на въпроси безчет,

ще се моля, ще виждам навсякъде теб,

ще те виждам, но само това,

ще те искам, ще протягам ръка.

 

А ти ще бягаш и аз ще оставам сама,

и ще продължавам напред, напред, а до мене страха,

ще се лутам, ще се губя, но пак ще вървя,

току-виж пътищата ни се прекат във Вечността.

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??