От живота ми си ти прогонен!
За мен си вече само блед и бегъл спомен!
Спомен - почти невидим, тих,
в мене той живее мрачен, мълчалив.
Спомен - изпълнен с мъка и тъга!
Щом спомня си за тебе - от яд и болка аз горя!
Спомен - избледнял, но жив,
спомен - така безкрайно сив!
Не искам повече за теб да мисля,
но не мога аз да спра!
Моля те, от мислите ми изчезни,
да ме мъчиш просто престани! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up