May 25, 2011, 10:28 PM

Спомен 

  Poetry
1238 1 24
Разплиташе коси в прозореца Аврора,
пробола със усмивка светла тънките пердета.
Кафето беше с вкус на нощната умора,
която от съня безсъниците не разплете.
Денят повлече крак по мръсните павета,
подет от прилива на многоликото гъмжило.
И само във очите тъжни на поета
разцъфналите кестени се впиха като жило.
И спомени побягнаха като на лента,
от някакъв далечен Май със къдри на момиче.
Запомнил бе до цвят и аромат момента,
как той стои под кестена, а тя към него тича... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Random works
: ??:??