Спомен

Jan 16, 2006, 11:06 PM

Poetry

1096 0 0

СПОМЕН

Седим си ние двама
със таз капризна дама
на пейка край морето
увиснало над нас небето.

Блъскат се вълни
в сивите скали
Слънцето с усмивка
те дарява със милувка.

За тези времена си спомням
в които бях и глух и ням
от твоята любов прекрасна
от твоята усмивка ясна.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Спомен

Свързани произведения

Comments

Random works