Защо ли споменът остава вечен,
защо е зов, несбъднат и далечен,
защо те помня все прекрасен
в дните минали, в спомена ужасен?
Защо е само минало това,
защо е само спомен любовта,
защо, когато те обичах,
когато "любов моя" те наричах,
отиде си ти, далеч от мен
и мина доста време, ден след ден?
Защо тогава аз те помня,
защо ли още сълзи роня ...