Спомен...
Аз скитах из тихите улички
в градчето забравено вече
и само по ризка и босичко
изкочи засмяно човече...
Със цвят на какао очичките
плашливо се спряха на мене,
ощипах го аз по страничките
от южното слънце кафени
и детска безгрижност засипа ме
със смях, и стопи се враждата...
Как в своето светло безгрижие ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up