Навярно помниш първата ни среща
и масата във ъгъла за двама.
О, спомен бял, отново ти ме връщаш
към онзи миг, забрава дето няма...
Навярно помниш как по наште длани
със линии, съдбовно издълбани -
гадаехме за вярност и измяна...
О, спомен бял, забрава дето няма!
Навярно помниш двамата, когато
две свещи си запалихме във храма,
заклехме се за обич в Бога свято...
О, спомен бял, забрава дето няма!