Пак тук сме, с липата на двора,
вечеряме двама щастливи.
Децата порастват тъй скоро,
поемат пътеки трънливи.
И спомен за миг ни увлича,
и вече пътувахме с тебе:
селцето кокетно наднича,
за наште мечти отредено.
Тук рядко човек ще се вестне.
Замира селото, замира.
А паметна плоча за Левски
на къща край пътя съзирам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up