vyatur (Аз)
59 452
Aug 6, 2011, 10:59 AM

Спомен 

  Poetry » Other
755 0 7
Пак тук сме с липата на двора.
Вечеряме двама щастливи.
Децата израстват тъй скоро
и тръгват в пътеки трънливи.
И спомен за миг ме увлече,
когато пътувахме с тебе
в селцето красиво, далечно,
за наште мечти отредено.
Тук рядко човек ще се весне.
Замира селото, замира.
А паметна плоча за Левски
на къща край пътя съзирам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Random works
: ??:??