СПОМЕН
Разглеждам снимчиците пожълтели,
оттам ме гледат усмихнати лица
на свежи, жизнерадостни младежи,
със дръзки мечти, със пламенни сърца.
Дочувам отдолеч песен позната
за: "Тиха нощ, луна и безброй звезди
и гласове на птици в тишината
и шепот: "Обичам те , завинаги!""...
Сега с косата, вече побеляла,
питам се: "наистина ли е било?
Нима това съм го аз преживяла
така млада и със сърце влюбено?"
Да, всичко това наяве е било,
но споменът е като вълшебен сън!
Всичко туй отдавна веч е минало,
но сърцето пази този спомен скъп
за: "Тиха нощ, луна и безброй звезди
и гласовете на птици във нощта,
шепот тих: "Обичам те завинаги!
Обичам те аз, най- много на света!""...
© Анка Келешева All rights reserved.