Belisima9 (Белисима)
31 73
Nov 15, 2012, 1:44 PM

Спомен 

  Poetry » Other
689 0 8

Розата ти все още стои във вазата ми,

сълзите все някой ден секват.

Оставащите след тях тишини

напомнят, омекват, отекват.

 

Пръстите ти все още докосват кожата ми,

думите все някой ден стихват.

Замлъкват след тях нетрайности,

задъхват, пресъхват, настръхват.

 

Следите ти все още стоят в сърцето ми,

очите все някой ден се затварят.

Умират тихо чрез тях вечности,

живи спомени проговарят.

© Белисима All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Знам ли.. При моите 100 години не е изключено да ми се губят някои спомени! Но е факт, че харесвам поезията ти и те чета с удоволствие! Нека Новата година ти донесе много късмет и щастие, Белисима! Весело посрещане!
  • Привет, Тинтири Минтири! Благодаря ти! Странно къде си коментирала точно това!? Можеш ли да си спомниш!
  • Ей, ама аз помня това стихотворение! Не съм ли го коментирала?! Не е възможно! Страхотно е!
  • Настръхнах...
  • Красота!
  • Благодаря ви!
  • !!*
  • Хубаво!
Random works
: ??:??