Розата ти все още стои във вазата ми,
сълзите все някой ден секват.
Оставащите след тях тишини
напомнят, омекват, отекват.
Пръстите ти все още докосват кожата ми,
думите все някой ден стихват.
Замлъкват след тях нетрайности,
задъхват, пресъхват, настръхват.
Следите ти все още стоят в сърцето ми,
очите все някой ден се затварят.
Умират тихо чрез тях вечности,
живи спомени проговарят.