Nov 12, 2011, 12:16 AM

Спомен 

  Poetry » Love
733 0 20

Едно дете обичаше небето

и с жаден поглед птиците следеше.

Едно дете от времето, в което

небето сякаш златен огън беше...

A маковете, пламъчета живи,

посипани от гръм, разкъсал мрака.

Тополите танцуваха красиво

с надеждата южняка да дочакат.

Едно дете рисуваше звездите

с най-чудни имена и нежни думи.

Очите му римуваха мечтите

и вярваше във чудесата сутрин.

Едно дете.... Къде ли го изгубих?

Навярно в свят от подлости ненужни.

Но щом и днес успявам да се влюбя,

навярно някой ден ще ми е нужно.

За изгрева, роден във твоя поглед...

За спомена, останал тъй дълбоко...

И пак ще има слънце над тополите...

И пак по детски ще летя високо...

 

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??