Jan 26, 2011, 12:06 PM

Спомен 

  Poetry » Other
496 0 0

Дните минават.
Годините си летят.
Сезоните се сменят
и идва време за разплата...

Споменът за изминалите дни
в душата гори...
Връщам времето назад,
бягайки от този вечен кошмар.

Но теб сега те няма
и аз не бях права.
Няма кой да ми прости!
Няма кой да върне изминалите дни!

Отиде си ти с много мъки и без сълзи...
Няма те?! - Да!
Но ти ще живееш вечно
в нашите сърца!

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??