Спомен

Nov 5, 2012, 3:51 PM

Poetry » Love

466 0 1

Ще идвам късно, на мръкване,

и в сладка тишина ще те обгръщам.

Ще идвам дива и неканена.

Самотата ти в споделяне да превръщам.

По-топла и от огъня съм, знай.

Аз съм призрачно красива.

Омаен и жадуван сън,

сън, който внезапно си отива.

И точно когато намерил си у мен

това, което тайно си бленувал,

ще разбереш, че аз съм спомен заличен.

Хотел, в който някога си пренощувал.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-11-05T17:32:12+02:00

Добре дошла сред откровенците! Стихът ти е впечатляващ, а идеята - респектираща! Поздравления! И още много успехи!