Sep 10, 2015, 5:37 PM

Спомен 

  Poetry » Other
325 0 0

Къщата на баба,

весела, засмяна,

с червения покрив

и бяла премяна.

 

Цветята на двора

нежни, ароматни

поздравяват слънцето

също като хора.

 

Овошките високи,

плодовете гладки,

верните другари,

приказките сладки.

 

Дъхът на хляба топъл,

мерудия прясна...

Какво ли стана с двора,

във който израснах?

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??