Ангелика (Ангелина Стоянова)
21 41
Mar 24, 2006, 7:02 PM

Спомен 

  Poetry
681 0 3
Аз знам-
не беше миг това,
а цяла вечност.
И днес сме пак в градина.
Валят над мене пролетни цветя.
И ти ме връщаш във нощта,
...там в град-пустиня,
изпълнен с нашата любов.
И пак ще бродя по земята.
Ще мисля за това,което беше,
за бъдещето ще копнея все така.
Не ме оставяй.
Не и днес-отново,
след полета на жарките лета.

© Ангелина Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??