Jan 15, 2007, 9:06 PM

спомен 

  Poetry
1069 0 1
Тя беше щастлива, безгрижна -
усмивката винаги грееше на нейната уста.
Тя беше като слънце сред зима,
тя радваше всяка душа.
Тя носеше в себе си радост
и на всички даваше от радостта,
но нещо се случи с нея и промени се напълно тя.
Животът суров я притисна,
любов узна какво е тя
и без да иска залезе усмивката на нейната уста.
Сега тя се губи сред хората,
невзрачна, навела глава. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛиЛи All rights reserved.

Random works
: ??:??