Коняк. Изгаснала цигара.
И малка стая – в черен дим.
Позната песен на китара
ми връща мислите към теб.
Сега не искам да си истина,
не искам да те знам дори.
От миналото – само болка!
Но пак сърцето ми гори.
Любов и слънчеви мечти
– един изгубен свят огромен!
Жена със огнени очи
у мен навява тъжен спомен.
© Николай Христов All rights reserved.