За моята тегоба няма лек...
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.
Обичам го в душата си на лъв,
но сляпо го живея, по покана...
Червеното на галещата кръв
е смисълът да пиша тези драми.
За моята тегоба няма лек...
Кога ще го намеря и изпия...
Дали ще се удавя и пред теб?
Или сред вечността ще се разбия?