Жадувам онази волна любов и силна искра,
от която изгарях приятно, не можех да спя.
Преваляха нощи и дни в едно и всичко бе леко,
сякаш перо, повейна към нас и ориса завчас.
Стихия разголи душите неморни, тъй плахи и млади за
други неволи, тъй жадни за лудост, за думи любовни.
И носехме се ние във вечна захлас и вечност безкрайна стоеше пред нас.
Времето само свидетел ни беше,
нямо край нас като пеперуда летеше.
Тъй ярка и пъстра, от божиите пръсти, Любов съвършена от Господ дарена.