Гори под краката на чужда земя,
дори да сънувам, че още ме помни.
На вяло глухарче живота крепя,
строя си подслона до псета бездомни.
Над къщите се влачат облаци,
пилеят дъжда си за сбъднат погром.
В срутени жилища лутат се призраци.
Напомнят, че и аз си имах дом.
Отново сама съм на пътя отвън.
А, битките ми, все едни и същи,
копаят дом за вечния ми сън.
Там някъде... из запустелите къщи.