Oct 17, 2021, 10:01 PM

Спомен 

  Poetry » Love
354 0 0

Беше толкова отдавна, толкова далече.
Може би дори ти не помниш вече.
Забравила си мен и нашата любов.
За тази любов на всичко бях готов.
Дори след толкова години не мога да забравя.
Сещам се за теб каквото и да правя.
Усмивката ти помня, твоя нежен глас.
Помня силната любов, горяща между нас.
Често ми се иска да върна времето назад.
Често ми се иска нещата да се променят.
Понякога в съня ми с усмивка идваш ти.
В този кратък миг се сбъдват моите мечти.
Отново си до мен и е жива любовта.
Отново виждам красота, цветовете на света.
Но отворя ли очи оставам сам в тъмнина.
Ти не си до мен само сън е любовта.

През прозореца стоя гледам в мрака навън.
Така ми се иска да не беше просто сън.
Но теб те няма дори не знаеш за това.
Че след толкова време в мен е жива любовта.
Вървя по стари пътеки там със теб съм бил.
Вървя и зад усмивката болката съм скрил.
Дъждът се сипе аз те търся в тъмнината.
С този спомен аз съм сам във тишината.
Протягам се, но знам че няма да си там.
Ще продължавам да те търся в този свят голям.
Къде си ти, дали си спомняш за мен?
Питам се това всеки слънчев ден.
Дори да си забравила, имаш място във сърцето ми.
Имаш любовта, дълбоко скрита във очите ми.
Ти си тежък спомен, ти си болка и тъга.
Оставаш всичко за мен, ти си любовта.

© Веселин Друмев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??