Какво е спомена, миг от вечността

приседнал в някой ъгъл на безкрая,

дошъл, заминал без вина

за всичките ни мигове до края.

Той идва всеки път, когато

в сърцето пламва огъня за него,

а мисълта е толкова богата,

че чак боли, боли, горкото.

Обгръщаме го, плачем и се смеем

обичаме го, чак го мразим

и пак го връщаме, не смеем

да го захвърлим и забравим.

Сега е времето, когато

събираме ги, като реколтата на бога,

която някой ден ще ползваме богато

и ще живеем с тях до гроба.