Мил и крехък спомен,
загубен в дебрите на есента,
тъй тъжен и бездомен,
гаснещ в черна самота.
Спомен от детски мечти,
от дом потънал в прах,
от шепота, който ехти
в тъжния, човешки крах.
Спомен, отминал и блед,
от меката майчина длан,
от нечий гальовен силует,
от потънал в сенки блян. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up