Мил и крехък спомен,
загубен в дебрите на есента,
тъй тъжен и бездомен,
гаснещ в черна самота.
Спомен от детски мечти,
от дом потънал в прах,
от шепота, който ехти
в тъжния, човешки крах.
Спомен, отминал и блед,
от меката майчина длан,
от нечий гальовен силует,
от потънал в сенки блян. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up