Спомен

Nov 21, 2009, 11:55 AM

Poetry

588 0 0

Спомените късаше на атоми,

опитвайки се всякак да ме имаш,

целуваше безсрамно... по устата ми,

оставяйки във мене свойта стигма.

А раните ни, тежките, зараснаха,

отдавна за последно каза „сбогом”,

сега не сме деца, а сме пораснали,

и туй горчи ни, сякаш е отрова.

Сега не можем да повторим грешките

и да се гоним шумно в коридорите,

и сега, когато аз за туй се сещам,

ще си изчезнала и ти пред взора ми...

Please sign in with your account so you can comment and vote.