...Как сега да летя?
Приземих се в тъмнина!
Нищо не оцеля.
Само споменът за нея...
Картини на усмивки...
Как сега да летя?
Надеждата дори не оцеля!
Само споменът за нейната красота!
Но със спомен не мога да летя.
Ще продължа да живея тук, долу, ниско, в мрак и тъга.
Без надежда, без мечти, без светлина...
Само аз и споменът за нейната бяла доброта!