Спомен

Jan 3, 2008, 9:37 AM

Poetry » Love

1139 0 5

Към спомен времето ме връща,
с усмивка, нежност и тъга
и виждам се отново същата,
непроменена съм и пак сама.
В окото ирисово се заглеждам,
там скрита е една сълза,
надежда или безнадеждност,
останала е след страстта?!...
Една искра от любовта,
заседнала дълбоко във плътта,
за нежен полъх тя мечтае
във търсене на обичта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спомен

Want to read more?

Random works