Поглеждам със носталгия към общата ни снимка и се питам
така жестока ли е любовта.
В този миг единствено на мъката си мога да разчитам,
безмислено е,не забравям тази болка и тъга.
И искам да ридая, не останаха сълзи.
всичките по теб изплаках,без  да разбереш дори.
Казвам си-от днес ще стана друга,
няма да тъгувам за отминали неща,
но,Господи,как мога да забравя времето,
през което бях най-щастлива на света.
Лъжа себе си,че ти си само спомен,
а сърцето ми измъчено не може да повярва.
Бие то за теб във този ден дъждовен.
Вън вали, в душата ми бушува буря,
и проклинам аз мига, във който
допуснах любовта ни да погубя.
Късно е сега да обвинявам,
през спомените често преминавам,
отричам се завинаги от чувствата и нежността,
за мене те са  минало,
оставаш ти - в реалността.