Онази нощ със мен беше ти.

Онази нощ, потънала в мечти.

На дансинга тъй влюбено играхме,

а вън красиви думи си шептяхме.

Онази нощ красиво беше всичко

И луната, и звездите,

и сърцето, и очите...

Онази нощ не ще я никога забравя.

Кристална ваза,

пълна с капки от росата,

цветна също колкото дъгата.

Ах, спомени прекрасни,

правите ме тъй щастлива.

Нищо, че денят,

във който ще те видя,

много той далече е.

Аз не знам кога!

И пълня се със болка,

и плаче моята душа.

В миг един усещам те до мен,

а в друг – не помня този ден.

Споменът сега ме топли,

о, скрити вопли, скрити вопли.

 07.06.2004г.