Oct 9, 2014, 5:26 PM

Спомен или сън 

  Poetry » Love
791 0 0

Свещ премигва в тъмнината,
тих ветрец очите ми измива,
неканена дошла е тишината,
болката у мене не заспива.

 

Редове от думи бледи,
изписани са по стените.
Спомените, мрачно изморени,
с поглед пишат твоето име.

 

Нали те няма? Нали изчезна?
Спри при мене да се връщаш!
Като дух душата ми поглъщаш,
а тя е празна вече - безполезна.

 

Таванът тягостно ме сочи
с твоите пръсти, синьовледенени,
сърцето ми ли искаш да източиш,
или да убиеш всичко живо у мене?

 

Спомен си, аз зная, сън не
смея да те нарека. Защото
в сънищата ти си като безкрая,
а в спомените - стон от самота.

© Веселин Джуров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??