С тези пролетни облаци-нанизи
по небето ми синьо рисуваш
с четка от мислите парещи.
Запъхтян след вятъра тичаш.
Нещо в мене забравил, завръщаш се.
И очите ми жадни сънуват.
Спомен мой, тръгваш, но спираш се.
Колко трудно е да се сбогуваш.
Уж си спомен, а толкова истински
всеки миг, щом затворя клепачи.
Чувам те, виждам, целувам...
Оживяваш във пролетни стъпки. ...