Спомен
на мама...
Стоя под сянката на ореха отвън
и мисля за живота си и хубав, и несретен,
а споменът изплува като летен сън,
прекъсна пролетната птича песен.
Аз спомних си, че ти научи ме да пиша
за чувствата, които ми тежат;
че ти избърсваше сълзите, дето бликат
от душата на наивната ми детска скръб.
И спомних си, че ти до мене беше,
когато исках аз сама да страдам: ...