Спомен недоизживян

Dec 9, 2011, 6:02 PM

Poetry » Love

928 0 1

Времето течеше безспирно,

а сезоните следяха своя кръговрат.

Слънцето и луната

се преследваха взаимно.

Две съдби, отдавна поели

по пътя на самотата,

блещукаха в тъмнината

едва-едва.

Търсещи път, по който да поемат,

те носели в себе си

само един спомен

за един различен свят.

Спомен недоизживян,

пълен с любов и щастие,

а сега те търсели

своето истинско аз.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)

2011-12-09T21:00:19+02:00

Поздрави , Цвести, харесах много