Спомен от баба
Помня аз още стария двор,
помня и къщата наша позната,
помня и в дъното онзи обор...
Спомени днес ми разкъсват душата.
Помня как лятото ходехме там,
помня колко много се смяхме,
когато пораснахме хвана ни срам,
редичко идвахме, граждани бяхме.
Спомням си и ме мъка лови
и душата ми, сякаш разпъва,
помня аз всичките детски игри
и във сълзи лицето потъва.
Спомних си, но защо точно тук?
Защо по-рано не бях се замислила?
Питам, но не дочувам ни звук,
от спомени душата бях си изчистила!
Питам те, но не ми отговаряш сега,
питам... Дали ми се сърдиш?
Защо точно тук осъзнавам това,
когато вече е късно.
И седнала тихо те питам сега
„На бала ми ще дойдеш ли ти?”
и вслушвам се за отговора,
но не чувам думите ти.
Сълзи закапват по страните ми
и на надгробната плоча се подпирам,
задъхано целувам снимката ти,
но да плача за миг даже не спирам.
Замина си, няма те вече при мен,
на рождения ден пак те чаках
и мрачен ми беше пак този ден
и много за тебе пак плаках.
Не ще да ме видиш в нощта бална,
не ще ме изпратиш до входа
и в тази нощ щастливо-печална
аз тебе ще търся с тревога.
Но ти ще си там, до моето рамо
склонила смирено глава.
Прости, че не идвах по-честичко, бабо,
аз мразя се днес за това.
И пак си припомням дните предишни –
малката къща със двора голям,
искам да върна дните предишни
заедно с „градския” срам,
но не мога и тихо се кръстя –
„Спи в твоят вечен покой!
Винаги, винаги ще те обичам!
Почивай в мир, ангел мой!”
© Яна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Скъпа Яна, така силно ме развълнува!Хем си спомних моите баби, хем вече аз съм баба и наистина се развълнувах много.
Ще го запазя, ако не възразяващ и когато молко поотраснат моите внуци ще им го прочета.Този стих трябва да го четат повече младежи.
Прекрасен е.Поздрави и целувки т мен. -
Трогателно... Едва се сдържах да не се разплача...Пишеш пленително, а за темата, която си избрала, просто нямам думи!
Поздрав от сърце! -
Разплака ме !Така трогателна си ! Разбира се,че тя ще е там
Ангел си -
Много хубаво стихче,аз също се просълзих.Поклон!
-
Просълзи ме. Напомни ми за моята баба... и тя не е между живите. Поклон и вечна им памет.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Плаках по време на прочита на почти цялото произведение и се замислих за моята баба и как ще се почувствам, когато и тя напусне този свят.
Поклон пред паметта на баба ти!