Споменът от детството ме връща,
в онази наша стара къща,
където събирахме се много хора,
на веселата маса,
там на двора.
Все роднини и познати,
наредени около голямата софра,
на песни и майтапи
бяха те богати,
но виж колко пусто е сега.
Веселият глъч от детски смях го няма,
пораснахме, няма все да сме деца, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up