Спомен от допир

Mar 19, 2008, 11:44 AM

Poetry » Other

642 0 9

Поне веднъж да бе
обърнал взор, но не,
безмълвно път пое,
ясно знаещ накъде.
Любов там не отпи,
обич капка не взе...
Чудни краски реди
едно самотно сърце.
Ранено дълго кърви.
Няма лек в самотата.
Избива кръвта, рови,
тъмно зее в душата... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спомен от допир

Want to read more?

Random works