Поне веднъж да бе обърнал взор, но не, безмълвно път пое, ясно знаещ накъде. Любов там не отпи, обич капка не взе... Чудни краски реди едно самотно сърце. Ранено дълго кърви. Няма лек в самотата. Избива кръвта, рови, тъмно зее в душата... Едно цвете - замряло, краските се преливат, листа - в цвят кафяво атрофират, умират... Виола тихо проплака. Изгубен в дни прежни, шепот потъва в мрака. Извират звуци тъжни.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.