Простряна на пода във зловеща килия,
жена съм на Бог, а в душата - стихия,
молитва напевно повтарям без глас,
а в мене кипи безнадежност и страст.
Кървящо сърце във изящна снага,
късче небе зад висока стена,
чисто дете във греховна душа,
истина свята зад грозна лъжа.
Търся във мрака искра от безкрая,
в самота се препъвам, от любов се разпадам,
с нокти копая да издрапам до рая,
моля се, искам, жадувам за края. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up